Category Archives: Uncategorized

ПОСЕЩЕНИЕТО НА ПАПА ФРАНЦИСК В ГЪРЦИЯ
Папа Франциск и Православният свят

От Пантелис Калаидзидис (Pantelis Kalaitzidis)

Когато папа Франциск в деня на избирането си се яви пред събралите се вярващи на площад „Св. Петър“ в Рим, той се обърна към тях и към целия свят –който го наблюдаваше чрез медиите и интернета– като „епископ на Рим“, използвайки по този начин икуменически благоприятен термин за описание на служението си; термин, който между другото е съвместим с еклисиологичните предпоставки на Православната църква. Освен това, този папа многократно и по разилични поводи е описвал принципа на „съборността“ като съставен елемент на Църквата и решаваща характеристика за нейния път в третото хилядолетие. Излишно е да се аргументираме надълго, за да докажем, че съборността е основаваща за еклисиологията на Православната църква и не е без причина, че тя е призната за един от най-важните приноси на православните в икуменическия диалог. Следователно, приемайки богословски и църковен принцип, характерен за Православната църква –въпреки евентуалните слабости в практическото му приложение, отразени в отношения между православните– папа Франциск показа творческия и ефективния начин, по който икуменическият диалог и сближаването с „другия“ по конфесия могат да обогатят вътрешноцърковните процеис и да бъде от полза за всяка от християнските традиции.

Continue reading

КОНСЕРВАТИВНАТА МАШИНА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ПО ДЪЛБОКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ЛИКВИДИРАНЕТО НА ПРАВОЗАЩИТНИЯ ЦЕНТЪР „МЕМОРИАЛ“

От Кристина Стоекл (Kristina Stoeckl)

Отъждествяването на консерваторите от XXI век с исторически периоди, които предхождат опита на тоталитаризма, разкрива ключово сляпо петно на съвременния консерватизъм. Позоваването на политическите условия от междувоенния период (1920-1940 г.) като аналогия за съвременните борби между консерватори и прогресисти съзнателно пренебрегва „урока“ на тоталитаризма. Най-добрият пример за такова забравяне е неотдавнашното закриване от руските власти на Мемориал – неправителствена организация, посветена на опазването на паметта на жертвите на сталинизма. 

На уебстраница Обществено Православие Арам Г. Саркисян наскоро обърна внимание на любопитното сходство, което някои американски православни култивират по отношение на Американската гражданска война, и на начина, по който ултраконсервативни православни групи присвояват историята на XVIII в. и я адаптират към XXI в. чрез изопачено и неисторично тълкуване. Идентификацията с минали епохи не е характерна само за американските православни. Сама съм установила въпросното идентифициране и в изследванията си за Русия и САЩ, особено по отношение на междувоенния период.

Continue reading

РАЗТЪРСВАЙКИ ДЪРВОТО НА АНТРОПОЦЕНТРИЗМА

От Томас Аренцен (Thomas Arentzen)

Радвай се, свети Кръсте, защото под сянката на твоята благодат прибягват всички верни
Радвай се, честни Кръсте, всерадостно знамение на нашето изкупление.
Акатист на честния и животворящ Кръст Господен

Разхождайки се около коледната елха в моя малък норвежки град, припомних си, че християнският свят е пълен с дървета и разбира се, не само елхи. И все пак елхата предизвика в този момент нещо, което мога да нарека арбореална яснота, защото стволовете появяват се навсякъде около нас. Веднага, след като е сътворен човекът, Бог поставя това земно същество сред дървета и клоните. Дървото на живота е било в центъра на първичната реалност като източник на жизнена сила. От другата страна, след грехопадението, се появява Дървото на Кръста, носещо плодовете на Спасението. Връзката им е прекъсната от друго дърво – това на знанието, чийто плод е смъртоносен. Разказът е познат на всеки християнин, но ние сме склонни да забравяме, че християнството по същество е религия на дърветата.

Първите християни са били наясно с този разказ, защото са разглеждали Христос като новия Адам, а Мария – като новата Ева, и същевременно са виждали в Кръста новото Дърво на живота. Самият Господ, когато се скиташе по черните пътища на земята, е говорел използвайки символизми за дърветата: „Занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки!“ (Мк. 11:14). Смоковницата Го е чула и листата ѝ са паднали, както и евангелистът разказва. Ясно е, че Иисус съчувства на растителния свят. Той нарича Себе Си истинската лоза, а пръчките са учениците Му (Йо. 14). Той търси подходящи сравнения от природата за да опише божествената реалност: „На какво да оприличим царството Божие, или с каква притча да го изобразим?“, поставя реторичния въпрос и дава следния отговор: „То е като синапово зърно, което, кога се посее в земята, е най-малко от всички семена земни; а кога се посее, пониква и става по-голямо от всички злакове, и пуска големи клони, тъй че под сянката му могат да се подласнят птиците небесни“. (Мк. 4:31-32, Мт. 13:31-32). Птиците летят свободно над кълновете, които постоянно растат и се препълват със соковете на Църквата.

Continue reading

СЕРГЕЙ БУЛГАКОВ И ИКОНОМИКАТА НА ТРАДИЦИЯТА

От Даниел Никълъс (Daniel Nicholas)

Написана през 1912 г., „Философия на икономиката: светът като домакинство“ книгата на Сергей Булгаков още ни изненадва, тъй като в нея се възприема определен вид материализъм. Като се позовава до голяма степен на известни имена от немската философска традиция на идеализма, а от време на време и на Маркс, скоро става ясно, че този материализъм се корени в усещането за въплътено действие, както и за историческо преобразуване, характерно за някои от революционните политически практики от предишната половина на XIX в. Философията на икономиката на Булгаков може да ни предложи някои отлични прозрения за разбирането на традицията като жив процес, тъй като излиза извън рамките на кабинетната философия на посткантианския идеализъм и се основава главно на Шелинг, стремейки се да формулира изключително оригинална визия за отношенията, формирани между субекта и обекта чрез преднамерена дейност.

Разбира се, органичният начин на мислене за традицията и еклисиологията не е нововъведение. Романтичната реакция срещу твърдия догматизъм на средновековната еклисиология е добре документирана в работите на Мьолер, Хомяков и донякъде на Джон Хенри Нюман. Но колко от тези органистични теории са били толкова смели за да се формулира теория на преобразуването по отношение на човешкото същество като същество, което се отличава предимно с икономическо действие и което се реализира чрез сложно взаимодействие на прагматични модели и идеалистични проекции чрез оживяване (или възкресяване) на мъртъв механизъм посредством живия процес? В това се състои особеното значение на Булгаков за нас днес.

Continue reading