От Морийн Пери (Maureen Perrie)

На 20 ноември 2022 г. Московският патриарх Кирил отпразнува 76-ия си рожден ден. На прием по този повод състоял се в катедралния храм „Христос Спасител“ в Москва, патриархът предупреди гостите си с апокалиптични думи за настоящите опасности, пред които са изправени Русия и РПЦ.  Без да споменава изрично войната в Украйна, Кирил призова Църквата да играе активна роля в „борбата на нашето отечество срещу световното зло“ и срещу „това движение на антихриста, което може да унищожи както целия свят, така и Русия“. Всички сили на антихриста, твърди той, ще бъдат насочени срещу Русия, защото днешната Русия е „задържаща сила“ (удерживающий), която се споменава в Писанието във връзка с появата на антихриста в света.

Говорейки пред присъстващите на приема по случай рождения си ден, които се състояха предимно от йерарси на РПЦ, Кирил очевидно не смяташе за нужно да обяснява библейското понятие за „задържащата сила“. Няколко месеца по-рано обаче, в проповедта си, произнесена в катедралата „Христос Спасител“ на 7 април, Кирил призова да се молим за мир в Украйна и за запазване на единството на Православната църква. Защо, попита той, външни сили са нападнали „руската земя“? В Свещ. Писание, обясни той като отговор, се споменава за определена сила, която възпира идването на антихриста в света. В Свещ. Писание не се споменава коя е тази сила: някои смятат, че това е Римската империя, а други – че е Църквата. Последното мнение е правилно, твърди Кирил, но задържащата сила е и „целият благочестив народ от всички времена и всички страни, тя е православната вяра, която живее и действа в Православната църква“. Ето защо, заключи той, враговете на Църквата сега нападат нейното единство.

От Матю Нейми

Една от ключовите привилегии, за които претендира Вселенската Патриаршия, е юрисдикцията над така наречената диаспора – териториите извън географските граници на другите автокефални Църкви. Вселенската Патриаршия настоява, че тази изключителна екстериториална юрисдикция се основава в 28-и Канон на Халикдонския Събор – IV Вселенски събор, състоял се през 451 г. Канонът гласи следното:

Затова само митрополитите на Понтийския, Асийския и Тракийския диоцези, а така също и епископите на варварите в посочените по-горе диоцези се ръкополагат от посочения вече светейши престол на светейшата Константинополска църква.

Фразата – “епископите на варварите в посочените по-горе диоцези“ се тълкува от поддръжниците на претенциите на ВП като отнасяща се до „териториите извън географските граници на другите Поместни (автокефални) църкви“.

Но това не е изрично казано в канона – това е тълкуване. На пръв поглед изглежда, че канонът се отнася само за епископи, които принадлежат към епархиите на Понт, Азия и Тракия, които служат сред някои варвари. Най-авторитетните тълкуватели на свещените канони, като Йоан Зонарас, Теодор Валсамон и Алексий Аристин, тълкуват буквално горната фраза, като смятат, че тя се отнася за конкретни групи варвари, които са съседни на диоцезите на Понт, Азия и Тракия.  В началото на ХІХ в. св. Никодим Светогорец повтаря същото тълкуване в Пидалион (Кормило), докато съвременното тълкуване на правилото не се среща никъде.

От Джордж Демакoпулос (George Demacopoulos)

През 1095 г. папа Урбан II заявява на голямо събрание на рицари в Южна Франция, че е тяхна отговорност да отмъстят за ислямското завладяване на Светите земи (той не споменава, че завладяването е станало около 500 години по-рано).  Проповедта на Урбан довежда до Първия кръстоносен поход и завинаги променя динамиката между Западна Европа, източното християнство и ислямския свят. 

От гледна точка на християнското богословие Урбан въвежда един напълно нов –може да се каже еретичен– начин на мислене за връзката между християнското благочестие и насилието.  В края на речта си Урбан заявява: „ Съответно предприемете това пътуване за опрощаване на греховете ви, с уверението за вечна слава в небесното царство“.

В продължение на почти хилядолетие православните християни осъждат изопачаването на християнското учение от Урбан, както и историческите събития, произтичащи се от него (особено Четвъртия кръстоносен поход, който е довел до унищожаването на християнска Византия). Като се има предвид гореизложеното, неотдавнашният опит на патриарх Кирил да осигури значимостта си в Русия на Путин, изглежда доста забележителен. В проповедта си Кирил заяви, че греховете на руските войници, които ще загинат в Украйна, ще бъдат простени.

От Андрю Лаут (Andrew Louth)

Християнският свят като цяло, както и православният по-специално, намира се в ужас заради нахлуването на руските въоръжени сили в Украйна. Особено тревожен е фактът, че от началото на инвазията до сега хиляди хора са били убити, включително млади войници, цивилни жертви, мъже както и жени и деца, докато болници, училища, домове, манастири и църкви са разрушени. Освен това милиони бежанци бягат от домовете и от живота си. Още от началото на войната Негово Светейшество патриарх Кирил подкрепи „военната операция“ в Украйна, използвайки това лицемерно определение, за да скрие истината, че една суверенна страна е била нападната от своя съсед. Изглежда, че патриархът е действал по собствена инициатива, тъй като Путин не прояви никакъв интерес нито е поискал подкрепата на Църквата, а по-скоро той се опитва да подчини руския народ, като обявява за престъпление оспорването на действията на руската държава. Въпреки това оправдаването за нахлуването в Украйна се основава главно на идеологията за „Руския свят“ (Русский мир), която се корени в инициативата на Кирил (Гундяев)— още по времето преди да стане патриарх— когато той като Смоленски митрополит е основавал Световния съвет на руските народи, който се отличава от консервативна и антизападна програма. Следователно чрез Патриарха на РПЦ (и нашия патриарх, понеже се обръщам към вас като протойерей на Московската патриаршия) РПЦ беше напълно въвлечена в инвазията на Путин в Украйна. Всякакви гласове на несъгласие или дори критика са потискани в цялата руска държава (въпреки че е забележително, че в „диаспората“ се чуват гласове на несъгласие, дори и от високопоставени йерарси). Войната продължава вече шест месеца и въпреки протестите и петициите от различни кръгове, тя продължава да се води безмилостно, а новините за нея се премълчават— или, ако използваме по-подходяща метафора— те биват умъртвени. Политиката на Путин изглежда е— ако перифразираме Тацит— да направи пустиня и да я нарече…Русия!