От Кевин Бекj (Kevin Beck)

Аз съм римокатолик, който обича православието. Освен историческите личности на православието, дълбоко влияние са имали върху мен и по-съвременни православни християни.

Православното духовенство, включително Негово Всесветейшество Вселенски патриарх Вартоломей, архиепископът на Америка Елпидофор и митрополитът Антоний Сурожски, нахранят душата ми. Майка Мария Скобцова, Свети Софроний от Есекс и безбройн вярващи, преследвани от комунистическите режими, са сред православните светци, мистици и мъченици, които ме вдъхновяват да живея по-свято и по-вярно според Евангелието.

Православни учени като митрополитът на Диоклия Калистос Уеър, John McGuckin, отецът John Behr, и отецът Йоаннис Хрисавгис предизвикват моя интелект. Православни медии, като Ancient Faith Radio, Public Orthodoxy, и Byzantium and Friends ме придружават, докато музиканти, вдъхновени от православната традиция (като Cappella Romana и мъжкия хор на института за певческа култура Валаам) обогатяват моя вътрешен живот.

От В.К. МакКарти

Преобразил Си се на планината, Христе Боже,
като Си показал на Твоите ученици славата Си, доколкото можеха,
да възсияе и над нас, грешниците, Твоята присносъща светлина
с молитвите на Богородица, Светодателю, слава на Теб.
(Тропар, глас 7).

По време на семинарските ми дни влизането в параклиса означаваше да минавам покрай Иконата на Преображение Господне заобиколяйки около нея. Тя беше отворена на гръба на голям готически аналой, който стоеше на входа от ковано желязо близо до хора на параклиса, където всички седяхме и пеехме антифонно. Ден след ден, посрещайки и почитайки иконата беше част от ежедневието ми, два пъти на ден– дори когато бързах и виждах само краката на Христос през повечето време, кланяйки се заедно с апостолите.Този прост жест на вяра беше един от начините, по които изразявахме нашето лично благочестие, и дори, начинът, по които откривахме други приятели със сходно мислене във всеки нов клас ученици. Всъщност повечето време бях там, защото работех като библиотекарка в продължение на петнадесет години и се наслаждавах на последованието на часовете подреждайки деня си със Свещеното писание и молейки с него. Страните на иконата бяха затворени през Великия пост; и като я виждах отново да се появява през Страстната седмица, беше изненадващо и вълнуващо да се потапя отново в божествената ѝ светлина.

Светлината на иконата на Преображение Господне ни учи, докато се покланяме на краката на Спасителя всеки ден, че Иисус Христос, –възлюбеният Син на Небесния Отец– винаги присъства и излъчва славата си в трудните моменти на нашия живот –не само на деня на празника, а всеки ден. Всъщност истинското удивление относно иконата на Преображението с Иисус е, че в този момент апостолите най -накрая успяват да видят славата, която Иисус винаги излъчваше; те са готови сега напредвайки във вярата смирено да  приемат тази слава и да участват в нея.

От Нидхин Доналд (Nidhin Donald)

Преди няколко дена се обадих на йезуитски свещеник в Бихар (източен щат в Индия), за да сподели мислите си относно положението на християните в разгара на продължаващата пандемия. Той беше озадачен от въпросите ми и заяви категорично, че: богатите оцеляват, а бедните умират, това е историята на пандемията. Християните, като всички останали в Индия, знаят добре това правило. Според него няма отделна християнска гледна точка по отношение на пандемията. Отговорът му беше ясен, особено ако вземем предвид, че той е работил в един от най-бедните щати в Индия, с недостатъчни ресурси и през целия си живот наблюдава класовата неспреведливост и дискриминацията въз основа на кастова принадлежност. Ето защо дискусията изключително за християните и християнството, не представлява приоритет особено по време на настоящата пандемия.

По малко от 3% от индийците са християни. И все пак абсолютният им брой е сравним с християнското население  в Испания, Кения, Полша и Украйна. Всъщност в Индия има повече християни, отколкото във Венецуела. Християните не са равномерно разпределени в цялата страна. Половината от тях живеят в южните полуостровни щати в Керала, Тамил Наду, Карнатака, Телангана и Андхра Прадеш (само Керала представлява 22% от общото християнско население). Останалата половина, близо до 80% са разпространени в източните и североизточните щати, а другите в западните, северните и централните щати на Индия. Населението се разделя допълнително по конфесионални кастови/етнически и езикови принципи и също по различни класови интереси и политически принадлежности. Всички тези фактори правят генерализациите, базирани в религия проблематичен въпрос в национален мащаб. Поради християнското разнообразие на изповеданията, християните са свързани с различни групи на гражданското общество и различни глобални мрежи.

От В.К. МакКарти (V.K. McCarty)

По време на участието в службите водещи до Великден, тропарът на св. Касиана (ок. 810-865 сл. Хр.,)  „Господи, падналата в много грехове жена“ представлява за много вярващи незабравим елемент на Страстната седмица. Тропарът се счита за един от най-вълнуващите, който се пее в последованието на утрения, вечерта на Великия Вторник като Слава на Последованието на Жениха. Популярността на тропара вероятно се дължи на привлекателната му мелодия и възможността, която предоставя на певците да оформят химна и да го украсяват с мелизматични мелодии, които очароват слушателите. Емоционалната спешност преобладава като се наближават Страстите Господни.

Текстът на тропара изразява вътрешния свят на женското съществуване и се съчетава с разказа на жената в Евангелието, която мазва Иисус със миро. Единият разказ се намира в Евангелието от Лука и се чете в последованието (Лк. 7:36-50), а другия се намира в Евангелието от Матея (Мт. 26:6-13). Тук трябва да се отбележи, че св. Романос Мелодистът съчетава тези две разкази на кондака си Към блудницата. Следователно този химн е обогатен с парадокси и паралелизми и взема предвид, че вярващия познава добре Св. Писание. Подобно на св. Романос, Касиана дава глас на жената, която възхвалява Бога за величието на Сътворението: