От Джордж Демакпулос (George Demacopoulos)

Най-старите християнски песнопения, които се пеят изключително през Страстната седмица, се наричат идиомела. Тези тропари се пеят по време на Царски часове на Разпети петък сутринта (последният тропар се пее по време на две допълнителни служби). Освен тяхната древност, най-забележителната особеност на тези химни е, че те обвиняват „юдеите“ за смъртта на Христос. Това обвинение е не само исторически невярно, но и бележи драматичен разрив с по-ранните химни, които касаят разпятието. Въз основа на неотдавнашни исторически изследвания вече сме в състояние да свържем въвеждането на антиюдеиската реторика в тропарите с точни исторически събития, случили се в Палестина по време на съставянето им. Тези исторически доказателства допълнително подчертават необходимостта да се обърне внимание на богословската непоследователност на антиюдеиската реторика в тези тропари, както и в други химни, съставени през по-късните векове.

Идиомела може и да са най-старите химни на Страстната седмица, но те не са първите, които възпоменават смъртта и възкресението на Иисус Христос. Около хиляда песнопения, в които се набляга на същите теми, са създадени преди тропари-идиомела. Тези най-ранни песнопения са съставени за кръг неделни служби, наречен „Октоих“, и днес са запазени в ръкопис, известен като Грузински йерусалимски псалтир. Въпреки че някои от тези химни съдържат негативни изрази за юдеите, те обикновено смятат, че цялото човечество е отговорно за смъртта на Христос; именно защото Неговата смърт и възкресение водят цялото човечество до спасение от смъртта. С други думи, най-ранните свидетелства за християнската литургия ни учат, че всяка седмица християните са пеели химни, в които са прехвърляли отговорността за смъртта на Христос върху себе си. Не само от богословска, но и от историческа гледна точка е важно, че ранните християни в Йерусалим не приписват отговорността за смъртта на Иисус на други хора извън общността им.

Асаад Елиас Катан (Assaad Elias Kattan)

Когато пиша тези думи, военните самолети на новия руски император удрят красивия Киев, а сирените за въздушно нападение отекват навсякъде. „Кой повярва на това, що е чул от нас“ потвърждава пророческото слово на Исая: самолетите на Владимир Путин бомбардират Киев, а не Тбилиси, Ереван, Берлин, Париж или Истанбул, и със сигурност не Ню Йорк. Всъщност руският цар иска да си отмъсти на украинците…и на собствената си история. Той разрушава люлката на собствената си цивилизация, а не люлката на западната цивилизация, от която толкова много се отвращава. Той разрушава древния Киев и прочутата Киевско-Печорска лавра, която е била създадена през XI в. и се смята за родното и святото място на Руската православна църква; там мощите на светците непрестанно благоухаят, докато хиляди поклонници всеки ден получават благословението им. Той унищожава Киев, който се гордее с катедралния храм „Света София“, напомнящ за духа и специфичните характеристики на славянското християнство, вкоренено в културната среда на Византия, и по-точно на Константинопол, в щедрите брегове на Босфора и слънчевите лъчи, танцуващи върху плискащите се вълни.

Именно в Киев се заражда началото на цивилизацията на руския народ. Там, благодарение на грижите и загрижеността на гръцките монаси и благословените им ученици, руснаците започват да полагат основите на културата си: книги, паметници, свещени икони, окъпани в светлината на цветовете им, където се разкрива смисълът. Следователно атаката, която владетелят на Кремъл провежда тези дни срещу съседната си страна и нейното „слабо място“, както обичат да я наричат невежите, не трябва да се оценява само въз основа на политически и икономически интерпретации, но придобива и особено дълбок културен оттенък. Всъщност унищожаването на корените не е преходно явление, a същевременно не е просто фатален резултат от неизбежни войни.

От Ирина Паерт (Irina Paert)

В детството си преживях една ужасяваща нощ, когато бомбардировачи прелитаха над апартамента ни на петнадесетия етаж в Москва. Това не беше изненадващо, тъй като всяка вечер в новините постоянно се споменаваше за засилване на военното присъствие на врага. По онова време не можех да разбера защо точно такова хубаво момичешко име като НАТА (умалително от Наталия) е използвано за организацията, която тероризираше нашия народ. Знаехме само, че не искаме война, винаги сме били за мир, винаги те са били онези, които са нападали и заплашвали, никога ние.

Патриотичното възпитание не попречи на някои от връстниците си  да заемат радикална позиция срещу насилието на войната, което проникваше във всички институции и идеологии поддържащи я. Може би това е резултат от отзвука на младежките бунтове на Запада през 60-те години, които в крайна сметка намират плодородна почва в късната съветска култура на контраконформизма, а може би се дължи на някакво възраждане на интереса към учението за ненасилие на Толстой и Ганди през 90-те години на ХХ век. Някои от моите приятели изгориха книжките си за военна служба, което ги доведе до задължителен престой в психиатрична клиника в продължение на месеци. В моята страна отказът от военна служба се смяташе или за психическо заболяване, или за криминално деяние, и публично се третираше като липса на патриотизъм и мъжественост. Тогава не знаех, че корените на това революционно морално отношение към насилието и войната могат да бъдат проследени назад до християнството.

Сергей Чапнин (Sergei Chapnin)

Трудно е да се говори. Трудно е да се мисли. Много е трудно да се молим. Това е шок. И се страхувам, когато осъзнавам, че сгреших, като съм смятал, че ще има война. Не, изобщо не  повярвах. Мислех, че разговорите за войната ще си останат само разговори, една от онези ужасяващи истории, на които възрастните не вярват. Повечето ми приятели също не вярваха.

В четвъртък сутринта се събудихме в различен свят. В този нов свят Кремъл води две войни едновременно: той започна голяма война срещу Украйна и поднови войната срещу Русия. Последиците от тези войни ще бъдат сериозни за народите на двете страни. Агресията срещу Украйна е открита война, с бомбардировки, войски на територията на независима държава и военни и цивилни жертви, но войната на Кремъл срещу Русия не е толкова очевидна. Арести, политически убийства, съдебни процеси, превърнати в пародия, изтезания на затворници, репресии срещу независими медии, натиск върху адвокати и активисти – всичко това не може да се сравни с открита въоръжена агресия, но все пак Кремъл води жестока и последователна война срещу собствения си народ.