Украинската Православна Църква (Московска патриаршия) на кръстопът.

От отец д-р Николай Денисенко (Nicholas Denysenko)

fork outdoor double unknown way

Насилственото нахлуване на Русия в Украйна привлече вниманието на световната общност заради много причини: Хуманитарнaта катастрофа, очевидният ужас от непрестанните бомбардировки, стрелбата на протестиращи по улиците, атаките срещу ядрени централи, заплахите за убийство срещу президента Зеленски и други лидери и войната срещу демокрацията.

Една от последиците от руската агресия, която е слабо отразена в медиите, е предателството, изолацията и разпадането на Украинската православна църква (Московска патриаршия) (УПЦ-МП). Освен това духовенството, вярващите и имуществото на тази църква са подложени на атаки. Нахлуването на Русия в Украйна изненада мнозина, включително митрополит Онуфрий, предстоятел на УПЦ-МП. Тонът на призивите на митрополит Онуфрий към президента Путин беше спешен, а молбите му продължават да останат незабелязани. Патриархът Кирил (РПЦ) повтори призива си за единство на Руската църква, който се основава на неразделността на народите на Русия, Украйна и Беларус, които се смятат за една нация– това е историческият наратив, който той споделя с Путин. В една безмислена проповед на Неделя Сиропустна, патриарх Кирил оправда нахлуването в Украйна, оплаквайки се от гей парадите и потвори твърдението на Путин, че Украйна избива хора в Донбас в продължение на осем години.

Continue reading

Декларация против идеологията на „Руския свят“ (Руский мир)

“За мира на целия свят, за благопреуспяване на светите Божии църкви и единението им на Господа да се помилим.”
(Божествена Литургия)

Руското нахлуване в Украйна на 24 февруари 2022 г. е историческа заплаха срещу народ с православни християнски традиции. Още по-обезпокоително за православните вярващи е, че висшата йерархия на Руската православна църква отказва да признае това нашествие, а вместо това издава неясни изявления за необходимостта от мир в светлината на „събитията“ и „военните действия“ в Украйна, като същевременно подчертава братския характер на украинския и руския народ като част от „Светата Рус“; докато обвинява за военните действия злия „Запад“ и дори насочва общностите си да се молят по начин, който активно насърчава враждебността.

Подкрепата на мнозина от йерарсите на Московската патриаршия за войната на президента Владимир Путин срещу Украйна се корени в една форма на православен етнофилетистки религиозен фундаментализъм, който е тоталитарен по своя характер и се нарича „Руски свят“. Това е фалшиво учение, което привлича мнозина в средата на Православната църква и дори е възприето от крайната десница и католическите и протестантските фундаменталисти.

В речите на президента Владимир Путин и Московския патриарх Кирил (Гундяев) (Московска патриаршия) през последните 20 години многократно се споменава и се развива руската световна идеология. През 2014 г., когато Русия анексира Крим и започна опосредствена война в региона на Донбас в Украйна, чак до началото на тоталната война срещу Украйна и след това, Путин и патриарх Кирил използват руската световна идеология като основно оправдание за инвазията. Въпросното учение гласи, че съществува транснационална руска сфера или цивилизация, наречена Свещена Русия или Светата Рус, която включва Русия, Украйна и Беларус (а понякога и Молдова и Казахстан), както и етнически руснаци и рускоговорящи хора по целия свят. Според това учение този „руски свят“ има общ политически център (Москва), общ духовен център (Киев като „майка на всички руси“), общ език (руски), обща църква (Руската православна църква, Московската патриаршия) и общ патриарх (Московския патриарх), който работи в „симфония“ (съгласие) с общия президент/национален лидер (Путин), за да управлява този руски свят, както и да поддържа обща отличителна духовност, морал и култура.

Continue reading

КОГАТО ПУТИН ОТМЪЩАВА НА СОБСТВЕНАТА СИ ИСТОРИЯ

Асаад Елиас Катан (Assaad Elias Kattan)

1318510925

Когато пиша тези думи, военните самолети на новия руски император удрят красивия Киев, а сирените за въздушно нападение отекват навсякъде. „Кой повярва на това, що е чул от нас“ потвърждава пророческото слово на Исая: самолетите на Владимир Путин бомбардират Киев, а не Тбилиси, Ереван, Берлин, Париж или Истанбул, и със сигурност не Ню Йорк. Всъщност руският цар иска да си отмъсти на украинците…и на собствената си история. Той разрушава люлката на собствената си цивилизация, а не люлката на западната цивилизация, от която толкова много се отвращава. Той разрушава древния Киев и прочутата Киевско-Печорска лавра, която е била създадена през XI в. и се смята за родното и святото място на Руската православна църква; там мощите на светците непрестанно благоухаят, докато хиляди поклонници всеки ден получават благословението им. Той унищожава Киев, който се гордее с катедралния храм „Света София“, напомнящ за духа и специфичните характеристики на славянското християнство, вкоренено в културната среда на Византия, и по-точно на Константинопол, в щедрите брегове на Босфора и слънчевите лъчи, танцуващи върху плискащите се вълни.

Именно в Киев се заражда началото на цивилизацията на руския народ. Там, благодарение на грижите и загрижеността на гръцките монаси и благословените им ученици, руснаците започват да полагат основите на културата си: книги, паметници, свещени икони, окъпани в светлината на цветовете им, където се разкрива смисълът. Следователно атаката, която владетелят на Кремъл провежда тези дни срещу съседната си страна и нейното „слабо място“, както обичат да я наричат невежите, не трябва да се оценява само въз основа на политически и икономически интерпретации, но придобива и особено дълбок културен оттенък. Всъщност унищожаването на корените не е преходно явление, a същевременно не е просто фатален резултат от неизбежни войни.

Continue reading

От Ирина Паерт

От Ирина Паерт (Irina Paert)

iStock.com/Mike Cassidy

В детството си преживях една ужасяваща нощ, когато бомбардировачи прелитаха над апартамента ни на петнадесетия етаж в Москва. Това не беше изненадващо, тъй като всяка вечер в новините постоянно се споменаваше за засилване на военното присъствие на врага. По онова време не можех да разбера защо точно такова хубаво момичешко име като НАТА (умалително от Наталия) е използвано за организацията, която тероризираше нашия народ. Знаехме само, че не искаме война, винаги сме били за мир, винаги те са били онези, които са нападали и заплашвали, никога ние.

Патриотичното възпитание не попречи на някои от връстниците си  да заемат радикална позиция срещу насилието на войната, което проникваше във всички институции и идеологии поддържащи я. Може би това е резултат от отзвука на младежките бунтове на Запада през 60-те години, които в крайна сметка намират плодородна почва в късната съветска култура на контраконформизма, а може би се дължи на някакво възраждане на интереса към учението за ненасилие на Толстой и Ганди през 90-те години на ХХ век. Някои от моите приятели изгориха книжките си за военна служба, което ги доведе до задължителен престой в психиатрична клиника в продължение на месеци. В моята страна отказът от военна служба се смяташе или за психическо заболяване, или за криминално деяние, и публично се третираше като липса на патриотизъм и мъжественост. Тогава не знаех, че корените на това революционно морално отношение към насилието и войната могат да бъдат проследени назад до християнството.

Continue reading