РУСКИЯТ СВЯТ И ГРЪЦКИЯТ СВЯТ

От Кристофър Хауъл (Christopher Howell)

Намираме се в разгара на няколко важни годишнини за гръцкия свят. Миналата година се навършиха две години от началото на гръцката война за независимост. Тази година се навършват сто години от основаването на АХЕПА през юли 1922 г. в Атланта, както и тъжната годишнина от позорния край на Гръцко-турската война през септември 1922 г. Тези събития, особено Гръцко-турската война (1919-1922 г.), все още оказват значително влияние върху гръцкия народ, както и върху гръцките православни, но освен това те са пряко свързани с трагичните събития и проблеми, възникнали след руското нахлуване в Украйна – проблеми на национализма, иредентизма и религията.

Горепосоченото сходство не е останало незабелязано. След публикуването на Декларацията против идеологията на „руския свят“ (Руский мир) в блог Public Orthodoxy о. Джон Уайтфорд твърди, че в гръцкото православие „съществува идея, подобна на ‘руския свят’, която се нарича „елинизъм“. Отец Уайтфорд не е единственият, който забелязва тази прилика. Андрей Шишков, който написа приятелска критика върху Декларацията, описва учението на Руския свят не толкова като богословска ерес, колкото като „обикновена национална доктрина, която е много подобна например на , на гръцката Мегали идея“ – идеологическата основа за гръцкото нахлуване в Турция след края на Първата световна война и проектът, според Шишков, за „възстановяване на християнската Византийска империя». Тези две точки са достатъчно важни, за да ги приемем сериозно. След справедливата критика относно подчиняването на руското православие на целите на Кремъл и на учението на руския свят, трябва да си зададем и следния въпрос: каква е връзката между елинизма и православието? Може ли да има? И ако е така, по какъв начин?

В този момент е полезно да кажа няколко думи за себе си. Не пиша по тези въпроси като експерт в областта на изследването на историята и се надявам, че няма да обезпокоя никого, като споменавам този емоционално натоварен исторически период. Отчасти произхождам от Гърция по майчина линия, но съм повече близо до Гърця, отколкото грък. Израснах поддържайки контакти с Православната църква, но не като неин член (макар че сега официално се присъединих към нея). Имам известни познания по гръцки език, но в най-добрия случай, както казват гърците, знам гръцки „горе-долу“. Надявам се, че като човек, който се намира на границата между Гърция и чужбина, ще мога да хвърля светлина върху повдигнатите по-горе въпроси.

Continue reading

ТРЯБВА ЛИ ССЦ ДА ОТСТРАНИ ПАТРИАРХ КИРИЛ?

От Андрю Лаут (Andrew Louth)

Orel, Russia – July 28, 2016: Russia baptism anniversary Divine Lutirgy. Patriarch Kirill in festive uniform with golden crozier

Християнският свят като цяло, както и православният по-специално, намира се в ужас заради нахлуването на руските въоръжени сили в Украйна. Особено тревожен е фактът, че от началото на инвазията до сега хиляди хора са били убити, включително млади войници, цивилни жертви, мъже както и жени и деца, докато болници, училища, домове, манастири и църкви са разрушени. Освен това милиони бежанци бягат от домовете и от живота си. Още от началото на войната Негово Светейшество патриарх Кирил подкрепи „военната операция“ в Украйна, използвайки това лицемерно определение, за да скрие истината, че една суверенна страна е била нападната от своя съсед. Изглежда, че патриархът е действал по собствена инициатива, тъй като Путин не прояви никакъв интерес нито е поискал подкрепата на Църквата, а по-скоро той се опитва да подчини руския народ, като обявява за престъпление оспорването на действията на руската държава. Въпреки това оправдаването за нахлуването в Украйна се основава главно на идеологията за „Руския свят“ (Русский мир), която се корени в инициативата на Кирил (Гундяев)— още по времето преди да стане патриарх— когато той като Смоленски митрополит е основавал Световния съвет на руските народи, който се отличава от консервативна и антизападна програма. Следователно чрез Патриарха на РПЦ (и нашия патриарх, понеже се обръщам към вас като протойерей на Московската патриаршия) РПЦ беше напълно въвлечена в инвазията на Путин в Украйна. Всякакви гласове на несъгласие или дори критика са потискани в цялата руска държава (въпреки че е забележително, че в „диаспората“ се чуват гласове на несъгласие, дори и от високопоставени йерарси). Войната продължава вече шест месеца и въпреки протестите и петициите от различни кръгове, тя продължава да се води безмилостно, а новините за нея се премълчават— или, ако използваме по-подходяща метафора— те биват умъртвени. Политиката на Путин изглежда е— ако перифразираме Тацит— да направи пустиня и да я нарече…Русия!

Continue reading

ДА КРЪЩАВАМЕ ИЛИ НЕ: БОЖИЯТА ЛЮБОВ И ОБРАЗ

От отец д-р Николай Денисенко (Nicholas Denysenko)

На 9 юли 2022 г. архиепископ Елпидофор, предстоятелят на Гръцката православна архиепископия в Америка, кръщава децата на известния моден дизайнер Питър Дъндас и Евангелос Бусис в църква близо до Атина. Реакциите на новината за кръщението на децата на еднополовата двойка бяха очаквани. Както беше съобщено, Светият синод на Православната църква на Гърция подготвя протестно писмо до архиепископ Елпидофор и Константинополския патриарх Вартоломей, тъй като Църквата на Гърция не признава съюзите на еднополови двойки.

Кръщението на тези деца повдига въпроси пред православните християни. Означава ли кръщението на децата на еднополови двойки одобрението или толерантността на православните християни към хомосексуалните съюзи? На какви изисквания трябва да отговарят родителите, преди да поискат кръщението на дете? Трябва ли човек да е напълно освободен от греха, преди да бъде посветен на християнския живот, който започва с кръщението? За да се отговори на тези важни въпроси, трябва да се разгледа смисъла на самото кръщение.

Continue reading

ПО-ДОБРЕ БЕЗБОЖНИЯТ ИЗТОК, ОТКОЛКОТО НЕМОРАЛНИЯТ ЗАПАД
ЛОГИКАТА НА ВЕЛИКИТЕ СИЛИ И ПОДХОДЪТ НА РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА КЪМ КИТАЙ

От Алисия Куранович (Alicja Curanović)

След нахлуването на Русия в Украйна експерти анализират подробно отношението на Руската православна църква към конфликта. Подкрепата ѝ за Кремъл предизвиква коментари, в които Руската църква се определя като институция под държавен контрол, смесвайки християнските ценности с имперската геополитика. Действително, в позициите на много представители на Московската патриаршия се забелязва уклон към геополитиката и логиката на великите сили. Това обаче не важи само за Украйна или за постсъветското пространство. Участието на Руската православна църква в геополитиката надхвърля тези рамки и често противоречи на самото християнско учение. Това става ясно от подхода на Московската патриаршия към Китай, който е разгледан в тази статия. Интересно е да се отбележи как една враждебна на религията комунистическа партия се превръща в желан съюзник срещу либералния Запад, с който Русия споделя християнската си традиция.

Фактът, че САЩ не са в състояние да убедят Китай да осъди руската инвазия в Украйна, потвърждава значението на руско-китайските стратегически отношения. Преориентирането на Русия към Китай се ускори след анексирането на Крим през 2014 г. Основите на новото сближаване между Москва и Пекин обаче бяха положени през 2001 г., когато беше подписан двустранният Договор за добросъседство, приятелство и сътрудничество. Планът за действие, предвиден в Договора (2004 г.), включва точка, в която се предоставя информация за „започване на диалог и сътрудничество между двете ‚водещи религии‘“ на двете страни. Тази доста скромна формулировка дава на руската държава и църква официалната обосновка за разглеждане на въпроса за православните вярващи, живеещи в Китай.

Continue reading