ХРИСТИЯНСКОTO ЕДИНСТВО И СВЕТИ ПЕТЪР И ПАВЕЛ

От Кевин Бекj (Kevin Beck)

Аз съм римокатолик, който обича православието. Освен историческите личности на православието, дълбоко влияние са имали върху мен и по-съвременни православни християни.

Православното духовенство, включително Негово Всесветейшество Вселенски патриарх Вартоломей, архиепископът на Америка Елпидофор и митрополитът Антоний Сурожски, нахранят душата ми. Майка Мария Скобцова, Свети Софроний от Есекс и безбройн вярващи, преследвани от комунистическите режими, са сред православните светци, мистици и мъченици, които ме вдъхновяват да живея по-свято и по-вярно според Евангелието.

Православни учени като митрополитът на Диоклия Калистос Уеър, John McGuckin, отецът John Behr, и отецът Йоаннис Хрисавгис предизвикват моя интелект. Православни медии, като Ancient Faith Radio, Public Orthodoxy, и Byzantium and Friends ме придружават, докато музиканти, вдъхновени от православната традиция (като Cappella Romana и мъжкия хор на института за певческа култура Валаам) обогатяват моя вътрешен живот.

Continue reading

ПОЧИТАЙКИ ПРЕОБРАЖЕНИЕТО ГОСПОДНЕ

От В.К. МакКарти

Преобразил Си се на планината, Христе Боже,
като Си показал на Твоите ученици славата Си, доколкото можеха,
да възсияе и над нас, грешниците, Твоята присносъща светлина
с молитвите на Богородица, Светодателю, слава на Теб.

(Тропар, глас 7).

По време на семинарските ми дни влизането в параклиса означаваше да минавам покрай Иконата на Преображение Господне заобиколяйки около нея. Тя беше отворена на гръба на голям готически аналой, който стоеше на входа от ковано желязо близо до хора на параклиса, където всички седяхме и пеехме антифонно. Ден след ден, посрещайки и почитайки иконата беше част от ежедневието ми, два пъти на ден– дори когато бързах и виждах само краката на Христос през повечето време, кланяйки се заедно с апостолите.Този прост жест на вяра беше един от начините, по които изразявахме нашето лично благочестие, и дори, начинът, по които откривахме други приятели със сходно мислене във всеки нов клас ученици. Всъщност повечето време бях там, защото работех като библиотекарка в продължение на петнадесет години и се наслаждавах на последованието на часовете подреждайки деня си със Свещеното писание и молейки с него. Страните на иконата бяха затворени през Великия пост; и като я виждах отново да се появява през Страстната седмица, беше изненадващо и вълнуващо да се потапя отново в божествената ѝ светлина.

Светлината на иконата на Преображение Господне ни учи, докато се покланяме на краката на Спасителя всеки ден, че Иисус Христос, –възлюбеният Син на Небесния Отец– винаги присъства и излъчва славата си в трудните моменти на нашия живот –не само на деня на празника, а всеки ден. Всъщност истинското удивление относно иконата на Преображението с Иисус е, че в този момент апостолите най -накрая успяват да видят славата, която Иисус винаги излъчваше; те са готови сега напредвайки във вярата смирено да  приемат тази слава и да участват в нея.

Continue reading

КРИЗАТА В ТИГРАЙ И ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА АВТОКЕФАЛНА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА В РЕГИОНА

От Хабтом Йоханес

Продължаващата война в Тиграй, люлката на етиопското православно християнство Tewahdo, може да доведе до поредното разделяне на етиопската православна църква Tewahd; този път с една етиопска православна църква Tewahdo базирана в Амхара и друга православна църква Tewahdo в Тиграй, отслабвайки допълнително по този начин втората по големина православна църква след Руската и най-голямата църква принадлежаща на Древноиточните църкви.  Първото разделяне на етиопската православна църква Tewahdo е извършено през 1994 г., когато Еритрейската православна църква Tewahdo получи автокефалия от покойния папа Шенуда III след независимостта на Еритрея от Етиопия на 24 май 1993 г. (Stéphan, Bonacci, & Persoon, 2014). Ако Тиграй избере да се отдели от Етиопия и създаде своя собствена независима национална държава като Еритрея, тогава Александрия няма друг избор, освен да предостави автокефалия на православната църква Tewahdo на Tиграй. И двата варианта, автокефалия или продължение на църквата като част от Етиопския синод, водят до огромни предизвикателства.

По ирония на съдбата настоящата етиопска криза започна да се появява през април 2018 г., като Абий Ахмед Али стана министър -председател [1] на втората по население африканска държава след Нигерия. Веднага след като Абий Ахмед взе властта, той освободи всички политически затворници и даде амнистия на всички недоволни изгнаници за да се върнат в Етиопия, включително опозиционните групи и техните медии, които бяха разположени в Европа и САЩ. Някои от тези етиопски опозиционни групи имаха армията си в съседна Еритрея. След като Абий Ахмед и президентът на Еритрея Исаяс Афверки подписаха мирно споразумение в столицата на Еритрея Асмара на 9 юли 2018 г., осем бунтовнически групи се завърнаха в Етиопия. Освен това Ахмед отиде в САЩ, за да убеди патриарха Абуна Меркурий (от Амхара) и неговия синод да се върнат у Етиопия след 27 години в изгнание и да се помирят с Етиопския синод и патриарха Абуна Матиас. Всичко това имаше като последствие Абий Ахмед да получи Нобела за мир през 2019 г. Въпреки това, Тиграйският народен фронт за освобождение, който е доминирал в Етиопия през последните 27 години, почувства още по-отчужден заради скоростта на промените

Continue reading

МЕЖДУ ДАРВИН И ДОСТОЕВСКИ
УРОЦИ ОТ РУСКИ ПРАВОСЛАВЕН УЧЕН, ЧАСТ 1

Кристофър Хауъл (Christopher Howell)

Като е бил млад и Русия е била в разгара на революцията Теодосий Добжански (1900-1975) почувствал, „неотложната нужда да намери смисъл на живота…сред кървавото безредие“. Но той е бил притиснат от две страни, които са го привличали еднакво: науката и религията. Той обичаше Дарвин и Достоевски. Към края на живота си той пише: „Интелектуалното стимулиране, което произхождаше от произведенията на Дарвин и други еволюционисти, е противопоставено на това, което произтича от четенето на Достоевски“, (Dobzhansky, The Biology of Ultimate Concern, 1967, 1) [Добжански, Биологията на крайната загриженост, 1967, 1]. Разрешаването на това напрежение се превърна в една от движещите сили в кариерата му. През следващите десетилетия, след като избяга в САЩ и стана „нежелана личност“ за СССР, Добжански ще се очертае като един от най-великите биолози на XX век и работата му ще се характеризира не само от конфликт, а и от търсене на синтези. Има три такива, които открояващи се като уроци, котио трябва да се помнят: синтезът на естествения подбор и генетиката, на демокрацията и политиката и на религията и науката. В този текст първо бих искал да разгледа начина, по-който източноправославният произход на Добжански е повлиял научните изследвания на Добжански, както и неговия принос в историята на еволюционната биология.

Необичайното му име е следствие от молитвите на майка му. Както София, дъщерята на Добжански разказва: „Родителите на баща ми са били бездетни известно време след брака и са се опитвали да разрешат тази ситуация чрез молитва и поклоннически пътувания“ (S.D Coe, „Theodosius Dobzhansky: A Family Story“, Adams 1994, 13) [S.D. Coe, „Теодосиус Добжански: История на едно семейство“, Adams, 13]. Молитвите са довели украйнската двойка до гроба на св. Теодосий Черниговский, и скоро след раждането на детето, те са го кръстили по името на светеца. По този начин Добжански е бил въвлечен в православната религиозна култура от раждането си даже и преди това. Той е произхождал от дълга редица свещеници от страна на майка си (нещо, което за него беше важно) и неговия обич към Достоевски беше не само естетически, а и генетичен, тъй като той включваше великия писател сред своите предчи по майчина линия.

Continue reading