Свободата на словото в Църквата
Примерът на Сърбия

Милан Вукоманович

Когато през март на 2020 г., сръбският патриарх Ириней официално санкционира, свещеника и доцента в Православния богословски факултет (ПБФ) на Белградския университет – д-р Вукашин Миличевич, става ясно, че изявената намеса на висши духовници на Сръбската православна църква в публичното пространство постепенно се развива с цел да монополизира свободата на изразяване на духовенство си, по отношение на почти всички изразени теми, включително и самата наука. Патриархът отбелязва, че доцент Миличевич— с внезапната си поява в телевизионото предаване „Утисак неделье“— е проявил неподчинение към него лично, че е пренебрегнал устава на СПЦ и е компроментирал решенията на Св. Синод, които са задължителни за всички свещеници и висши духовници. Д-р Миличевич принадлежи към група на по-млади православни богослови, които открито се занимават с проблемите на СПЦ и на ПБФ. Той е приподписал публичното изявление от 2017г., което дойде като реакция срещу петицията на сръбските креационисти, твърдейки, че съществуват подобни алтернативни научни теории, които могат да заменят еволюционната теория. Това включва и „библейската теория на сътворението“, която според тези богослови не е научна алтернатива на еволюционната теория. Изявлението беше открито критикувано в СПЦ, докато едновременно с това някои от подписалите го богослови бяха поканени пред Св. Синод, на една от редовните ѝ сесии през май 2017 г., да обяснят възгледите си. Скоро след това, няколко свещеници-професори от ПБФ бяха лишени от основните си енорийски задължения, като им беше позволено само да помагат в службите. Чрез непосредственото решение на патриарха те бяха и отстранени от редакцията на електроните и печатни църковните медии. Всичко това беше придружено с предупреждението, че всеки който наруши тези правила, ще бъде санкциониран според църковния-дисциплинарен ред.

Continue reading

Размисли за вярата и науката под заплахата от COVID

Хермина Неделеску (Hermina Nedelescu)

Науката търси истината в природата чрез наблюдението и експерименти. Учените са водени от любопитство, което насърчава изобретателската мисъл, карайки ги да открият как работи светът на природата. Науката е инструмент, който прониква в непознатия физичен свят, който в началото може да изглежда непонятен. Въпреки това учените знаят, че в тази неизвестност се крие съвършена красота, състояща се от значими модели, очакващи да бъдат открити. Пример за това е мозъкът, който остава до голяма степен непознат. Въщност, той е изящна вселена и се състои от сложни, структурни и неслучайни модели, с много важни последици за оцеляването на човека. Учените предполагат, че природата е разбираема, затова чрез откритията си разкриват непознатия физичен свят. Това предположение на учените е древна идея на Църквата, появила се в Св. Писание: Като дъждъд и снегът пада от небето и там се не връща, но напоява земята и я прави способна да ражда и произрастя, за да дава семе ономува, който сее, и хляб ономува, който яде (Исая 55:10).

Continue reading