От Емил Сагау (Emil Saggau)

Тази пролет Сръбската православна църква сключи важни споразумения, които укрепиха и затвърдиха позиции ѝ. Първото „споразумение“ се отнася до предоставянето на автокефалия  Македонска православна църква  под името Охридска архиепископия и признаването ѝ като канонична. Това събитие слага край на около 50-годишното отчуждение между двете църкви. Второто важно постигнато споразумение се отнася до предоставянето на привилегии на СПЦ от страна на черногорското правителство и до нормализирането на една нестабилна ситуация, продължила почти двадесет години. Тези споразумения са не само знак за дипломатическата мощ на новоизбрания патриарх Порфирий (Перич 1961-), както и за различния състав на Светия синод на СПЦ, а и резултат от влиянието на войната в Украйна върху други конфликти между православните по света. Впоследствие ще анализирам как и защо СПЦ предприе тези мерки, както и дългосрочните им последици.

Краят на безизходицата в Черна гора

Когато това лято минавах през град Коласин, Черна гора, забелязах в една жилищна сграда огромен стенопис на наскоро починалия митрополит Амфилохий (1938-2020). На въпросния стенопис Амфилохий е изобразен с традиционния православен ореол, като се подчертава, че скоро след смъртта си той е бил на път да стане светец. Забелязах подобни изображения и в други градове в Черна гора. Причината за бързото популяризиране на митрополит Амфилохий е свързана с ролята му в протестното движение през 2020 г., което доведе до неотдавнашната смяна на политическия режим в страната. Промените в правителството през 2020 г. подготвиха почвата за ползотворното споразумение, което Сръбската православна църква постигна с настоящото правителство това лято. Това ново споразумение между правителството и СПЦ е пълен обрат в условията на предишния закон относно религиозните въпроси, който беше ратифициран от парламента в края на 2019 г. Този закон даваше възможността на правителството да конфискува църковната собственост на СПЦ, и по този начин създаваше сериозни пречки в отношенията между Черна гора и Белград. Законът беше приет от предишното националистическо правителство на Черна гора, което твърди, че СПЦ е чужда и заплашителна сила за сигурността на Черна гора.

От Кристофър Хауъл (Christopher Howell)

Намираме се в разгара на няколко важни годишнини за гръцкия свят. Миналата година се навършиха две години от началото на гръцката война за независимост. Тази година се навършват сто години от основаването на АХЕПА през юли 1922 г. в Атланта, както и тъжната годишнина от позорния край на Гръцко-турската война през септември 1922 г. Тези събития, особено Гръцко-турската война (1919-1922 г.), все още оказват значително влияние върху гръцкия народ, както и върху гръцките православни, но освен това те са пряко свързани с трагичните събития и проблеми, възникнали след руското нахлуване в Украйна – проблеми на национализма, иредентизма и религията.

Горепосоченото сходство не е останало незабелязано. След публикуването на Декларацията против идеологията на „руския свят“ (Руский мир) в блог Public Orthodoxy о. Джон Уайтфорд твърди, че в гръцкото православие „съществува идея, подобна на ‘руския свят’, която се нарича „елинизъм“. Отец Уайтфорд не е единственият, който забелязва тази прилика. Андрей Шишков, който написа приятелска критика върху Декларацията, описва учението на Руския свят не толкова като богословска ерес, колкото като „обикновена национална доктрина, която е много подобна например на , на гръцката Мегали идея“ – идеологическата основа за гръцкото нахлуване в Турция след края на Първата световна война и проектът, според Шишков, за „възстановяване на християнската Византийска империя». Тези две точки са достатъчно важни, за да ги приемем сериозно. След справедливата критика относно подчиняването на руското православие на целите на Кремъл и на учението на руския свят, трябва да си зададем и следния въпрос: каква е връзката между елинизма и православието? Може ли да има? И ако е така, по какъв начин?

В този момент е полезно да кажа няколко думи за себе си. Не пиша по тези въпроси като експерт в областта на изследването на историята и се надявам, че няма да обезпокоя никого, като споменавам този емоционално натоварен исторически период. Отчасти произхождам от Гърция по майчина линия, но съм повече близо до Гърця, отколкото грък. Израснах поддържайки контакти с Православната църква, но не като неин член (макар че сега официално се присъединих към нея). Имам известни познания по гръцки език, но в най-добрия случай, както казват гърците, знам гръцки „горе-долу“. Надявам се, че като човек, който се намира на границата между Гърция и чужбина, ще мога да хвърля светлина върху повдигнатите по-горе въпроси.